Владимир Маринов Pořadí knih (chronologicky)

В тази книга българският читател има възможност да се докосне до два от най-важните текста от Корпуса на Аристотел (ок. 384 г. пр. Хр. — ок. 322 г. пр. Хр.) – „За небето“ и „За възникването и загиването“ или „За космоса и за нашата представа за него“. Тези два трактата често биват издавани заедно, което направихме и ние – преводачите, редакторът и издателите на тази книга. „За небето“ и „За възникването и загиването“ или „За космоса и за нашата представа за него“ ни представят разбирането на Аристотел за космоса и за четирите стихии, или четирите елемента, които го изграждат. И двата текста са част от Аристотеловата втора философия или „Физика“ – философията на природата на Аристотел. В Аристотеловия Корпус (академичното Берлинско издание от 1831 г., подготвено от Имануел Бекер) „За небето“ следва „Физика“, а „За възникването и загиването“ следва „За небето“. Взети заедно, като една текстова цялост от шест книги, „За небето“ и „За възникването и загиването“ са се оказали едни от най-влиятелните текстове в историята на философията и науката, в историята на човечеството. Макар че първият от тях е наречен „За небето“ той е много повече космологически и космографски, а не астрономически текст, и макар че вторият има заглавие „За възникването и загиването“, от съдържанието му става ясно, че във вечния, според Аристотел, свят, няма нито абсолютно възникване, нито абсолютно загиване. В тези два текста „небе“, или „свят“ и „космос“ са различни думи, които се отнасят към цялото съществуващо по един и същ начин. Те обозначават вселената като цяло и изразяват нейния съвършен порядък. В това отношение Аристотел е прилежен ученик на Платон, който в целия монолог на Тимей в едноименния диалог синонимизира „небе“ или „свят“, „космос“ и „порядък“. Ето например какво се казва за божествения вид в живото същество – космоса, създаден от демиурга: „Създавайки божествения вид предимно от огън, за да бъде с най-блестяща и най-красива външност, наподобявайки Вселената, Той го направил съвършено кръгъл, поставил го при разума на най-могъщото и му възложил да следва Вселената; разпределил го около цялото Небе в кръг, та Светът, като истински космос (ред), да представлява разнообразие в своята цялост“. „Цел на творческото знание е произведението, а на знанието за природата – явлението да се обясни така, че да съответства най-добре на сетивното възприятие“. („За небето“, кн. Гама III, гл. 7).